Д-р Д. Тенчев: Половин милион българи имат паникатаки

24.07.2017

Д-р Тенчев, в последно време все повече хора получават паникатаки. Това заболяване ли е?


Паническите атаки и паническото разстройство е много важно да се разбере, че не са диагноза, а състояние на психиката. Вярно, неприятно състояние! Представете си един резервоар, който се пълни с тревожност. Тя достига своя праг, после продължава да прелива и се появява различна комбинация от симптоми, които се обозначават като паникатаки. Те започват да се случват с определена честота и периодичност и тогава се говори за паническо разстройство.


Първата група симптоми са сърцебиене, учестено дишане, повишаване на артериалното налягане, чувство за страх, изпотяване, усещане за загуба на контрол. Усещане на ужас. Това е по-бурната форма. Ако човек запази хладнокръвие, паническата атака може да изчезне за 15-20 минути. Може обаче да се филмира и тогава тя може да се повтори и потрети.


Има и друга група симптоми, която е по-неприятна. Там няма такива ексцесивни състояния, при които да имаш усещането, че полудяваш и умираш, но се наблюдава едно непрекъснато виене на свят, усещане, че губиш контрол над походката си, над вестибуларния си апарат. Макар тази форма на панически атаки да не е толкова драматична, тя е по-неприятната, защото не изчезва за 15-20 минути, може да продължи с часове, с дни и обикновено е по-упорита за терапия.


Ако трябва да обобщим, паникатаката е опит за самоизлекуване от тревожността, която човек носи в себе си, и сигнал, че трябва да направи промени в живота си. Тези състояния не бива да бъдат прикривани и замазвани, защото в противен случай това означава, че не се вслушваме в гласа на собствената си психика и дълбинната си природа. Паническата атака е обратна връзка за самия ни живот. Ако животът ни е скапан, логично имаме паническо разстройство.


Колко българи получават подобни атаки?


Поне веднъж в живота си човек е преживял нещо подобно или близко до паническа атака. В медицината се обозначава като нервно-вегетативна дистония. Никой не е правил статистика, но от моя дългогодишен опит мога да кажа, че между 8-10% от населението у нас страда от хронически панически атаки, което е около половин милион българи.


При някой може да е няколко пъти на ден, при друг веднъж в седмицата, при трети един път в годината. Някои изобщо не могат да излизат без придружители, защото ги е страх, че нещо ще им се случи. Правят цели предварителни маршрути, когато пътуват до някъде, за да са уверени, че наблизо има болница. Те са абонирани към Спешна медицинска помощ.


Осъзнават ли хората от какво е породено чувството на страх?


Не, не осъзнават от какво е страхът. Когато ти се излее една кофа адреналин в тялото, ти ще изпиташ ужас.


Но защо се излива този адреналин? Защото непрекъснато генерираме тревожност...


Новите технологии оказват ли влияние върху нея? - Те имат влияние върху динамиката на живота ни. Косвено влияят, но за мен по-скоро ключова е динамиката на живот. Не мисля, че човек е създаден за такъв режим на работа, за такъв режим на живеене, за такъв режим на себеекспресия. Всъщност той няма себе, само експресия. Може без преувеличение да се каже, че човек живее живота на другите, другите определят графика и ритъма на живота ти. Човек през целия си живот прави неща, които не иска и дори не разбира, че не ги иска.


Хора с по-висок социален статус ли са засегнати по-често от паникатаки?


Не. Всички страдат. И бедни, и богати, и красиви, и грозни, и умни, и глупави. Всички, на които животът им не е в ред. Включва се тяхната алармена система, защото ти можеш да правиш компромиси в различни сфери на живота си и да търпиш различни дразнители. Компромисът е в основата на паническите атаки, а нас ни възпитават, че трябва да живеем непрекъснато с компромис. Човекът мрази промяната, човек иска да е окопан в блатото на статуквото, което го поболява, но иска да не е болен, докато живее в блатото. Това е параграф 22.


Да, но хората не винаги могат да напуснат работата, която не харесват...


На никого не съм казал: напусни работа, остани без работа и без пари. Въпросът е, че повечето хора не търсят начин да променят статуквото, което ги е поболяло. Когато водя моята терапия, не казвам кой какво да прави. Самата преживелищна терапия отваря очите и съзнанието.


Те разбират къде е дразнителят, вече знаят какво да правят. Проблемът е, че продължават да живеят с клишета. Казват: „трудно е да се намери работа, какво да правя на тази възраст, ако се разведа, ще остана сам, децата е хубаво да имат двама родители...“. Мога да изброявам до безкрай. Щом е така, поемаш отговорността и носиш паническите си атаки.


В каква възраст се случват те?


Все по-млада. Преди, когато започвах практиката си, беше след 20-годишна възраст. Сега има в тийнейджърска. Зависи докога психиката ти ще издържи. Кога чашата ще започне да прелива. Тревожността е като топка в слънчевия сплит. Сутрин се будиш с нея, тя започва да изсмуква енергията ти и живеца ти за деня.


Тази тревожност започва да се случва с все по-голяма честота и все по-голяма продължителност. И в един момент вече можеш да трепериш от нея, не ти се буди сутрин, защото идва поредният тревожен ден. Когато генерализираната тревожност стане прекалено голяма като времетраене, като усещане и преживяване, тогава се появяват паническите атаки. Тревожността е лястовица за промяна, а не е диагноза, която трябва да бъде потисната с антидепресанти.


Какви са най-често срещаните фобии у нас?


Аерофобия – хиляди българи имат страх от летене. Също така има много хора с различни зоофобии, агорафобия (страх от открити пространства). Последната много често се комбинира с панически атаки и много пъти хората, когато са в молове и огромни пространства, изпитват точно симптомите на панически атаки. Социалната фобия е отделна група и тя напоследък се усилва. Нейните жертви имат страх да излизат с големи компании, страх от презентации, говорене пред много хора, пред журналисти и изобщо страх от контакт с хора.


На какво се дължи тя?


Може по рождение човек да е по-затворен. Има хора, които просто изпитват дискомфорт при общуване с хора. Те са социопати, като не влагам лош смисъл в тази дума. При други може да е придобита - резултат на отхвърляне. Например: подигравали са ти се, когато си бил ученик или си бил лузър в класа, издевателствали са над теб, унижавали са те. Социалната фобия отразява желанието на човек да се предпази от контактите, които под някаква форма го раняват.


Хипнотерапията ли е една от техниките, с които могат да се излекуват някои фобии?


 Да, но тя не може да се опише като техника. Тя е изключително умение за импровизация и поне аз не я прилагам на ишлеме. Това не е техника, това е изкуство. Много от психотерапевтите го правят като клише – за тютюнопушене правиш такава хипноза, за фобия - втора, за тревожност - трета.


За мен това е развален грамофон. Когато аз правя психотерапия и хипнотерапия, няма два сеанса да се повторят един с друг. Единият е различен, другият ще е още по-различен. Има общи принципи, разбира се – въвеждането и извеждането от транс, но това са най-формални стъпки. Хипнотерапията е джаз, не чалга.


Автор: Райна Харалампиева, в. Телеграф


Bookmark and Share
Още от Интервюта

Проф. Д. Байкова: Евтините безалкохолни действат като наркотик

12.07.2017

Проф. Байкова, анализът на агенцията по храните доказа двойния стандарт при храните, какви вреди ни нанасят некачествените продукти? виж още

Д-р Венцислав Грозев: България остава без лекари

09.06.2017

Д-р Грозев, преди дни в свое становище Българският лекарски съюз прогнозира хаос в системата заради по-ниските болнични бюджети. Това ли е

виж още

Доц. Радка Кънева: Генът на Джоли разболява 350 българки годишно

26.02.2017

Доц. Кънева, само преди дни стана ясно, че звездата Анджелина Джоли си е направила генетично изследване за рак на гърдата и яйчниците, какв

виж още

Калкулатор Body Mass Index
Erectile dysfunction
Heart attack

Здравен календар октомври 2017

П В С Ч П С Н
3031    1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
Виж още

Анкета

Може ли да се разчита на "Спешна помощ"?

Резултатите