Д-р Неделя Щонова: Не чакам да кача 3-4 кг. Действам веднага!

27.11.2016

Д-р Щонова, как започва един ваш ден?


Ставам рано - в 6 часа. Буди ме алармата на телефона. Благославям утрото. И винаги прочитам нещо красиво. Тази сутринта например прочетох едно прекрасно стихотворение на Десислава Наумова. То ме зареди с позитивна енергия. Изпълни ме с благодат.


След това пия чаша топла вода с изстискан 1 лимон в нея. Хрупам и 3-5 какаови зърна. Правя 5 минути гимнастика на хубава музика. Приготвям закуска на дъщеря си Лили. Ние с нея много обичаме да пием чай заедно, но истински – такъв, който ухае на лайка, на шипка, на поляните от детството ми, а не на изкуствени аромати. После водя Лили на училище. Кафе пия след 9 часа.


Как поддържате тази прекрасна форма? Пазите ли диети?


Благодаря за тези думи. Дисциплинирана съм. Понякога дори строга към себе си. Знаете ли, сега ще споделя нещо, което не съм казвала на никого. Имам една любима рокля. Тясна, червена с бяла якичка. С нея отидох на първата среща с мъжа ми.


Бях на 21 години. Тогава се чувствах неземно щастлива. И с тънка талия – едва 62 см. От тогава до сега, всяка сутрин обличам за по една минута, тази тясна червена рокля. И следя как влизам в нея - с лекота ли, с трудност ли, тясна ли е, става ли ми още. Просто тази рокля си е моята мярка.


За мен най-самовъзпитателното нещо е да мога да вдигна ципа на тази роклята и тялото ми „да плува“ в нея. Ако роклята нещо ми отеснява, намалявам калорийния прием и увеличавам физическата активност. Ама веднага, още същият ден. Не чакам да се съберат 3-5 килограма отгоре, за да взема мерки. Аз съм човек на моменталното действието и никога не ме мързи. Щом нещо трябва да бъде направено, то се прави.


Не харесвам диети, не спазвам определени хранителни режими, не вярвам в нищо временно, еднодневно и ударно като режим. Вярвам в истинският смисъл и качество на храната. Аз съм планински бегач на дълги разстояния, образно казано. Медицина 15 години, приятелства 15 години, телевизия 15 години, брак 15 години и червената рокля с бяла якичка - повече от 15 години…


Ходите ли на козметик или на масажи? Спортувате ли? Какво часа дневно отделяте за себе си?


През живота си не съм стъпвала в козметичен салон. Маски, масажи, терапии за лице - няма такова нещо при мен. Нямам време за това. Но спортувам много, поне час дневно - тенис на корт, ски, плуване, йога, джогинг, фитнес, гимнастика, балет, гмуркане и каквото друго ми хрумне. Харесвам по-динамичните спортове.


Ползвам натурална козметика, ходя на църква, след спорт винаги се обливам със студена вода поне за 15 секунди. Всяка година f/d'e преразглеждат тренировъчните си навици. Например, сега съм съкратила времето за почивки между сериите. Държа на вътреклетъчната чистота, обиколката на талията, спокойният и ведър дух.


Медицинското ви образование прави ли ви хипохондричка? Кога посягате към лекарствата?


За мен самата не ме е страх, не си измислям здравословни проблеми. Лекарства не си спомням да съм пила някога. Обаче когато става дума за любимите хора и когато те имат някакъв здравословен проблем, ставам чувствителна, тревожа се, неспокойна съм. Тогава наистина изпитвам страх.


Спомням си веднъж се озовах по спешност в педиатрията, защото Лили направи остра алергична реакция към един антибиотик. И в спешното докторът, като ме видя с разплаканите очи, с мека усмивка ми каза: „Когато детето на една майка - лекар по професия, се разболее, тя моментално забравя за образованието си и остава само по „майчина тревога“. Ти си същата”. Да, здравословните проблем на любимите хора ги преживявам дълбоко.


Какво мислите за алтернативната медицина?


Аз вярвам в силата на духа. Вярвам в това, че смирението, разбирането, добротата и осъзнаването носят изцеление. Вярвам в чистото, натурално, дисциплинирано, нехимизирано природосъобразно живеене. Вярвам, че хората трябва бъдат насърчавани да спортуват.


Движението е най-добрият антидепресант. Зависимостта между настроението и движението е много силна. Хората, които са физически активни е много по-малко вероятно да бъдат депресирани, сравнено с тези, които стоят на дивана. И изобщо не говоря за хегемонията на медицината, която не обръща внимание на холистичните нужди на пациента.


Не вярвам обаче в широко разпространения похват за медикализиране на проблемите, решавайки ги в биомедицинска рамка под формата на хапчета, прахчета и сиропи. Не вярвам и в антиоксидантните еликсири, детоксикиращите вани и шуслерови сили. Не вярвам в суперхраните, фантастичните решения на козметичната индустрия и чудодейните лекове.


Моята максима е: готви си сам, яж качествена храна, движи се, моли се, учи се, бъди добър и обичай. Това е!


Възможно ли е тялото да се лекува само, ако му създадем нужните условия?


Много зависи от това, каква е диагнозата, какъв е стадият на болестта, дали проблемът е органичен или функционален. Но да, като цяло вярвам, че в неограничените възможности на мозъка да се самовъзстановява. Оптимизмът е интелигентен избор, а мозъкът може да се реорганизира. И нужното условие за това е човек да има вяра, ясна визия какво иска, нестихваща мотивация и най-важното – каква е представа му за света, която поддържа в главата си. Човек трябва да бъде светъл, позитивен, искрящ, красив.


С една дума - да бъде здрав. Защото нашите клетки „подслушват“ нашите мисли. В основата на това стой едно уникално свойство на мозъка, наречено невропластичност. Това означава, че нашият мозък постоянно се променя в отговор на външни стимули, средата, навици, начин на живот, физиология. Затова и силата на мисълта е толкова голяма.


Или иначе казано, нашият мозък не е в статична позиция „включено“ или „изключено“. Той винаги е любопитен. И от нашия филтър вече зависи, на какво даваме ход и какво блокираме. Например, имаш негативен вътрешен диалог - зле съм, болен съм, страх ме е, най-лошото е близо, отчаян съм.


Под диктата на тези мрачни мисли, мозъкът произвежда и активира определена физиология, медиатори, хормони, невротрансмитери. И така всяка негативната мисълта се превръща в химичен сигнал, които започва да циркулира в тялото. И накрая ни разболява.


Актьорът Кристофър Рийв например, който претърпя тежка гръбначна травма, показа подобна пластичност на ума, когато успя чрез неуморни движения и вяра, да възвърне част от чувствителността и двигателните си способности седем години след тежка злополука.


Преди няколко месеца в „Духът на здравето“ разказах историята на един българин – Асен, които е катастрофирал и е бил в инвалидна количка 5 години. Но на седмата година той стана от нея, благодарение на собствената си вяра. Той е един абсолютен титан на духа.


Интервю за "Енциклопедия Здраве"


Bookmark and Share
Още от Интервюта

Д-р Д. Тенчев: Половин милион българи имат паникатаки

24.07.2017

Д-р Тенчев, в последно време все повече хора получават паникатаки. Това заболяване ли е? Паническите атаки и паническото р

виж още

Проф. Д. Байкова: Евтините безалкохолни действат като наркотик

12.07.2017

Проф. Байкова, анализът на агенцията по храните доказа двойния стандарт при храните, какви вреди ни нанасят некачествените продукти? виж още

Д-р Венцислав Грозев: България остава без лекари

09.06.2017

Д-р Грозев, преди дни в свое становище Българският лекарски съюз прогнозира хаос в системата заради по-ниските болнични бюджети. Това ли е

виж още

Калкулатор Body Mass Index
Erectile dysfunction
Heart attack

Здравен календар октомври 2017

П В С Ч П С Н
3031    1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
Виж още

Анкета

Може ли да се разчита на "Спешна помощ"?

Резултатите