Проф. Генчо Начев: Здравна реформа в България няма и никога не е имало

22.12.2011

Проф. Начев, болница “Св. Екатерина“ отдавна се е превърнала в институция и еталон за добро здравеопазване у нас. Смятате ли, че сте постигнал всичко в своята кариера?

- Болница „Св. Екатерина“ действително е еталон за добро отношение и качествено лечение. Едно е да си го казваме тук в България, друго е да получиш международно признание. Ние сме носители на „Награда за добро качество на медицинските услуги“, която се връчва в Оксфорт от Европейската бизнес асамблея, както и на наградите „Златна книга“ и „Златен печат“, с които ни удостои Европейската научна и културна общност. Това са много сериозни награди. Те не се присъждат лесно и не се дават на всеки. Действително трябва да си ги заслужил. Така че като директор съм удовлетворен.

Мисля, че и в кариерата си съм постигнал всичко, което съм искал. Друг е въпросът, че човек винаги иска нещо повече. В този смисъл, аз нито за миг не съм спрял да се самоусъвършенствам. Медицината е необятна територия. Тя е нещо като маратонско бягане. Непрекъснато се развива, появяват се нови медикаменти, технологии и методики, с които трябва да се запознаеш веднага. Поддържаш едно постоянно темпо на работа и четене, което се превръща в неизменна част от ежедневието. Удовлетворен съм и в личен план, защото през годините аз успях да създам школа – първо тук в София, след това в Пловдив и Варна.

А иначе аз мечтая много. Като директор мечтая за по-добро финансиране, защото в момента ние се „гърчим“ в тази ситуация на постоянен дефицит на средства. Имаме пациенти, чието лечение струва над 100 000 лв. на болницата, а НЗОК ни заплаща максимум 14 000 лв. Толкова е трудно и понякога непосилно, да постигнеш добро качество докато някой ти „извива ръцете“.

Другото, за което мечтая от години, е да имаме достатъчно средства за въвеждане на новостите в кариологията и кардио-хирургията. Лесно е да изпратя екипи в други водещи центрове по света, да се научат да прилагат нови оперативни техники и терапивтични модели. Лесно е да приложим уменията им върху 4-5 пациента, за сметка на болницата. Но след това, когато докажем, че наученото и направеното от нас е по-добро от предвиденото в клиничната пътека, би трябвало да има начин всичко това да бъде финансирано от НЗОК.

Мечта и за това да спрем да броим като счетоводители, колко пациента са преминали и какъв е баланса в сметката на болницата, а да се интересуваме от това, в какво състояние изписваме болния и с колко години сме увеличили неговия живот.

Как оценявате последните промени в Закона за лечебните заведения и до какво ще доведат те?

- Подкрепям напълно усилията за въвеждането на така наречената „Здравна карта“. Мисля, че това е нещо добро за системата. Няма как при хроничен недостиг на финансов ресурс, да се разпиляват публични средства. Здравната карта цели да направи така, че парите да се изразходва по възможно най-добрия начин, за да се постигне трайно подобряване на здравословното състояние на населението.

Тук веднага се намесват хора, които оказват известна съпротива. Те твърдят, че това ще доведе до закриване на малките болници. Но няма такова нещо като малки или големи болници. Лечебните заведения се делят на добре и лошо работещи. Има много големи болници, които се управляват неефективно. Защото колкото по-голямо е едно лечебно заведение, толкова по-голям е риска от неефективно изразходване на публичните средства. Такива „мастодонти“ се управляват трудно.

Нека касата сключва договори само с клиники, които работят добре. Естествено, тук ще се вземе предвид и факта, че има отдалечени места, където трябва да има предлагане на определен брой медицински услуги. Там държавата ще стимулира всеки, които реши да разкрие болница.

Не става дума за автоматично изключване на половината от болниците в страната, а за по-разумно използване на средствата. С касата ще работят само онези, които имат добри специалисти, нужната апаратура и са готови да свършат дадена услуга на най-ниската цена. Това действително ще създаде конкуренция между клиниките и ще ги стимулира, да се развиват. Много често проблемите в здравеопазването се определят като “детските болести“ на реформата.

Ще приключи ли някога преструктурирането на здравната система или още дълго ще прохожда?

- Реформа е едно, а надграждането - друго. За реформа се говори в момента във Великобритания и САЩ, например. Там има модели от 70-те години на миналия век, които ще бъдат радикално променени. В останалите европейски държави, като Австрия, Германия и Швейцария например, се говори за надграждане – правителствата следват една определена посока на развитие, като всяка година правят леки, козметични корекции на системата в зависимост от глобалните промени в света и финансовата обстановка.

Ако трябва да сме честни, ние трябва да си признаем, че у нас все още няма здравна реформа. Това, което се прави през последните 10-12 години, е половинчато и спорадично. Аз не мога да го нарека нито реформа, нито надграждане. За да се направи истинска реформа в този сектор, здравеопазването трябва да е приоритет за държавата и да бъде постигнат политически консенсус за стратегията на неговото изграждане и развитие напред в годините.

Какво се случва у нас?! През 1999 г. започна някаква реформа, от която останаха доволни само личните лекари. По-късно посоката се промени и започна да се обръща по-голямо внимание на болниците. Сега обсъждаме, как трябва да е структурирана „Бърза помощ“, как трябва да се финансират медицинските дейности и т.н. Промени се правят през две години.

Свидетели сме на едно лутане, подобно на частици с Брауново движение. Няма да видим ефект от промените още дълго време, ако не се направи истинска и дългосрочна реформа. Това, което в момента се случва, е мъка и истинско наказание както за пациентите, така и за лекарите и медицинските сестри. Системата на здравеопазване не работи добре и това е факт, които никой не може да отрече.

Как да се засили пазарният елемент в здравеопазването обаче, без това да бъде в противоречие със социалния?

- Здравеопазването е квази пазар, защото има централна регулировка. Никъде по света това не е чист пазар. Ако беше така, хиляди хора щяха да умират по улиците всеки ден. Целта на здравеопазването не е такава.

Но нека се върнем у нас. Тук пазарните елементи са добре развити, дори според мен трябва да бъдат леко ограничени. Какво се получава в момента?! Имаме една определена сума и казваме, че с нея ще платим всичко. Но не става така. Не можеш да имаш 5 000 лв. и да искаш да си купиш чисто нов „Мерцедес“.

Държавата има пари да покрие само определен пакет от медицински дейности, но се напъва да плати всичко. По закон здравният министър всяка година изготвя списък от услуги, които НЗОК да заплаща. За да няма недоволни този списък е по-дълъг, отколкото са възможностите на касата. Така тя плаща 100 лв. за дадена дейност, която обаче струва 200 или 300 лв.

Въртим се в този порочен кръг от години. А е толкова просто да излезем от него. Изготвя се пакет от дейности, които гарантират живота на пациента и се финансират на 100% от реалната им цена. Всичко останало се доплаща от доброволни фондове или се поема като кешово плащане от пациентите. И тук идва момента със социално слабите българи. За тях държавата трябва да има фонд, който да покрива това доплащане. Както има енергийни помощи, така трябва да има здравни помощи. Ако се направи това, гражданите ще знаят за какво плащат и нерегламентираното давене на пари ще се сведат до минимум.

Притеснителен е факта, че у нас кешовите плащания са около 40% от общата сума за здравеопазване, докато в останалите европейски държави се говори за 25-28%. Това трябва да се промени. Но хората не искат да го проумеят, а на нито една политическа власт не и стиска да го направи, защото това са непопулярни мерки, които ще предизвикат гнева на българите. Ако някои се наеме да го направи, то трябва да се случи още първите 6 месеца след парламентарните избори. Това означава, че този, който се готви да управлява трябва да има концепция и идея, кой ще е здравният министър и какъв ще е неговия екип, много преди взимането на властта.

автор: Мариана Тодорова